Едно от нещата, които гледам най-внимателно при малките си пациенти, е как дишат. Не как са подредени зъбите – как дишат. Защото начинът, по който детето поема въздух през деня и особено през нощта, участва в оформянето на челюстите и лицето му. Тази посока в ортодонтията, наричана още еъруей ортодонтия, не е мода, а връщане към нещо просто: носът и устата работят заедно.
Защо носовото дишане има значение за растежа
Когато детето диша през носа, устните са спокойно затворени, а езикът лежи горе, опрян в небцето. Този език работи като вътрешна опора – леко и постоянно подпомага разширяването на горната челюст отвътре, докато тя расте.
При дишане през устата картината се обръща. Устните стоят отворени, долната челюст и езикът падат надолу, а бузите притискат горната челюст отстрани без насрещна опора отвътре. С времето горната челюст може да стане по-тясна и по-висока, зъбите – по-натясно, а захапката – по-неравна.
Тук е важно да съм точна: това не е автоматичен сценарий и не се случва при всяко дете. Но е достатъчна причина да се погледне навреме, вместо да се чака.
Носът има и работа, която устата не може да свърши – затопля, овлажнява и пречиства въздуха, преди той да стигне до белите дробове. Когато този филтър се заобикаля месеци наред, детето по-често е с раздразнено гърло и суха уста, а качеството на съня му се променя. Затова гледам на дишането като на навик, който се формира, а не като на дребна подробност.
Какво можете да забележите вкъщи
- Устата стои отворена, когато детето гледа телевизия, чете или е съсредоточено в нещо.
- Сухи или напукани устни и събуждане с пресъхнала уста.
- Шумно дишане, хъркане или неспокоен сън с чести обръщания.
- Трудно събуждане, умора и разсеяност през деня.
- Хранене с отворена уста, бавно ядене, често подсмърчане.
Ако разпознавате няколко от тези неща, това не е диагноза. Това е списък, който си струва да занесете на специалист. Понякога причината е временна – настинка или алергичен сезон. Понякога е нещо по-постоянно, което трябва да бъде видяно.
Кои специалисти участват
Дишането през устата почти никога не е въпрос само за ортодонт. Първата стъпка обикновено е УНГ специалист – той може да прецени проходимостта на носа, състоянието на сливиците и на аденоидната вегетация. Ако носът е запушен, никакъв апарат не може да накара детето да диша през него.
Логопедът или миофункционалният терапевт работи с позицията на езика, преглъщането и устните – навиците, които често остават дори след като пътят за въздух е освободен. Педиатърът и алергологът също имат своето място в тази картина.
Моята роля е да преценя как всичко това се е отразило на челюстите и захапката и къде растежът може да бъде подпомогнат. Работим заедно, не поотделно. Случва се да изпратя дете първо при друг колега и да го видя отново чак след няколко месеца – това не е загубено време, а правилен ред.
Какво гледам при ортодонтичната оценка
- Формата и ширината на горната челюст и на небцето.
- Позицията на езика в покой и при преглъщане.
- Дали устните се затварят без усилие.
- Профила на лицето и позата на главата.
- Захапката – кръстосана, отворена или дълбока.
След това обсъждаме какво е разумно да се направи сега, какво спокойно може да изчака и кого още си струва да посетите. Понякога планът започва не с апарат, а с направление към колега.
И нека кажа ясно едно нещо, защото се среща много притеснена информация по темата: дишането през устата не е болест и не предопределя бъдещето на детето Ви. То е знак, който заслужава внимание. Децата, при които този знак е забелязан навреме, обикновено имат повече и по-меки възможности за решение.
Ако сте забелязали, че детето Ви диша през устата, заповядайте на консултация – ще погледнем заедно, спокойно и без прибързани заключения.
