Смученето е първият начин, по който бебето се успокоява само. То е нормално, естествено и в първите години не е повод за тревога. Въпросът, който родителите ми задават, не е дали е лошо, а докога е нормално и какво се случва, ако продължи. Ще Ви отговоря честно и без плашене.
Докога е нормално
До около две-тригодишна възраст смученето на пръст или на биберон се приема като част от нормалното развитие. Голяма част от децата се отказват сами, без никаква намеса, когато открият други начини да се успокояват.
Между третата и четвъртата година си струва навикът вече да се наблюдава и спирането да се насърчава внимателно. След четири-пет години, особено когато започнат да никнат постоянните зъби, продължаващото смучене е това, за което говорим като миофункционален навик със значение за захапката.
Значение имат три неща: колко често, колко силно и колко дълго. Дете, което слага пръст в устата за момент, преди да заспи, и дете, което смуче активно с часове, не са в едно и също положение.
Какво може да се промени в захапката
- Отворена захапка – предните зъби не се допират дори когато детето стисне.
- Издадени напред горни резци и по-назад разположена долна челюст.
- Стеснена горна челюст и кръстосана захапка отстрани.
- Език, който при преглъщане се вмъква между зъбите и поддържа промяната.
Биберонът и пръстът не действат еднакво. Биберонът обикновено се изоставя по-лесно и въздействието му е по-меко, особено ако се ограничи само до съня. Пръстът е винаги наличен, натискът е по-силен и навикът е по-устойчив.
Добрата новина е, че при малките деца част от тези промени намаляват от само себе си след спиране на навика, защото костта още се моделира. Затова и не бързам с апарати, докато навикът е активен – първо се маха причината, после се преценява какво е останало.
Как да помогнете, без срам и наказание
Най-важното първо: смъмрянето, лепенките, горчивите лакове и подигравките почти никога не работят. Те увеличават напрежението, а смученето е точно отговор на напрежение. Детето просто започва да го прави скришом.
- Изберете спокоен период – не при тръгване на градина, преместване или раждане на второ дете.
- Направете детето съюзник: обяснете просто защо спираме и го оставете то да каже кога започваме.
- Проследете кога точно смуче – скука, умора, тревога, екран – и заменете тези моменти с друго занимание.
- Отбелязвайте успехите видимо и с малки награди, вместо да наказвате пропуските.
- Оставете най-трудния момент – заспиването – за най-накрая.
Повечето деца спират за няколко седмици, когато самите те са решили. Ако не стане от първия път, това не е провал – просто моментът не е бил техният. Оставете тема настрана за месец-два и опитайте отново, без да припомняте предишния неуспех.
Ако детето ходи на градина или на училище, помолете и там да не му се прави забележка пред другите деца. Срамът е най-сигурният начин навикът да стане таен и да продължи още по-дълго.
Кога да потърсите помощ
Потърсете ортодонт, ако навикът продължава след четири-пет години, ако виждате, че предните зъби вече не се допират, ако детето диша през устата или ако сте опитвали спокойно няколко месеца без резултат.
Съществуват меки апарати и упражнения, които помагат, но те работят най-добре, когато детето е готово, а не когато е притиснато. Понякога включваме и логопед, ако преглъщането и позицията на езика поддържат навика.
Ако не сте сигурни дали навикът на детето Ви вече оставя следа, заповядайте на консултация – ще го погледнем и ще Ви кажа честно дали има за какво да се притеснявате.